Акценти от германската преса на 16 февруари

Предложението на министърката фон дер Лайен предизвика остри спорове в рамките на управляващата коалиция по отношение на бъдещия курс в семейната политика. Основният аргумент на критиците й е, че тя иска да измести акцента в отглеждането на децата извън семейството, до степен на дискриминация на домашните грижи за децата. Поддръжниците на идеята пък подчертават, че без осигуряването на достатъчно грижи за децата от страна на държавата, младите жени на практика са лишени от избор. Отправят се и интензивни призиви за раздяла със “запрашените представи за жената и за семейството”. Както отбелязва мюнхенският Абендцайтунг – все още я има консервативната групичка, която наистина е убедена, че мястото на жената е до печката и на детската площадка и никъде другаде. Тези хора смятат, че жените работят заради своето собствено утвърждаване, мисълта, че те работят, защото семейството има нужда от пари, или пък – че жените понякога са изключително високо квалифицирани и постигат много добри резултати, им е до голяма степен чужда. От тази гледна точка свежият полъх в управляващата коалиция е добре дошъл. Редица издания, сред които и Хесише Алгемайне, изтъкват, че министърката най-неочаквано е получила подкрепа за предложението си от икономиката. Икономическото крило на консерваторите оплаква загубата на традиционните стойности, но самата икономика отдавна живее с пулса на днешния ден. Тя си прави и сметки – свързани със стопанските ползи от осигуряването на повече грижи за децата. Еслингер Цайтунг също се спира на тази тема, като изтъква, че подкрепата на икономиката за плановете за отваряне на повече детски ясли е сигнал затова, че жените все повече се възприемат като важен фактор за бъдещето на пазара на труда. Във връзка с което със сигурност трябва да бъдат създадени по-добри възможности за отглеждането точно на малките деца. При което, обаче, и самите работодатели не трябва да се измъкват от отговорност. От тях зависи въвеждането, например, на гъвкаво работно време или създаването на условия за работа вкъщи.

Визбаденер Курир отбелязва, че традиционалистите, подхождащи критично към идеята на министърката фон дер Лайен /самата тя – майка на седем деца/, изглежда не забелязват, че предоставянето на повече обществени грижи за децата не означава принуда спрямо семействата, а обръща вниманието към един и днес съществуващ дефицит, който в бъдеще ще се и изостри. Консервативната представа за семейството със седящата си вкъщи майка, отглеждаща децата, не е заплашена от идеологическа ревност, а отдавна е изпреварена от обществената реалност.

Упрекът, че Урсула фон дер Лайен насърчава работещите майки повече, отколкото домакините, е просто маневра на измъкване от истинските проблеми, тъй като по този начин жените с деца се разделят на два лагера – пише Нойе Вестфелише. Докато всички седят всъщност в една лодка. И едва постепенно тези, които получават по-ниски доходи, осъзнават, че почти нямат полза от последния семейнополитически данъчен инструмент: детските надбавки си струват само за тези, които преди това са печелили добре. Всички други могат само да изчакат, докато стане възможно максимално скоро да се върнат отново зад касите на супермаркетите, за да печелят пари.