Акценти от германската преса на 14 февруари

Това е радостното послание на седмицата – Северна Корея се отказва от ядрената си програма – пише Остзее Цайтунг, но подчертава, че трябва да се изчака, за да се установи дали Пхенян ще спази договореностите. Тъй като дори и откупената с един милион тона суров петрол победа на дипломацията над ядрените амбиции на Пхенян е окуражаваща. Но тя не може да бъде пренесена и към стремящия се към изготвянето на атомна бомба режим в Техеран. Богатият на петролни залежи Иран, икономическа сила в Средния изток, се гласи да се превърне във водеща регионална сила с помощта на бомбата. Откритата от Вашингтон “Ос на злото” Пхенян-Техеран действително е разклатена, но не е прекъсната по никакъв начин. И Франкфуртер Алгемайне Цайтунг изразява съмнения във връзка с вероятността Северна Корея да спази поетите в споразумението ангажименти. Изданието подчертава, че все още предстои държавното ръководство около лидера Ким Чен Ир да вземе решение. Дали режимът ще си “купи” сигурност чрез постепенно отстъпване по ядрения въпрос? Или пък в Пхенян ще се наложат тези, които никога не са имали намерението да спазват каквито и да било писмени договорености? Ако стане това, със сигурност преднина във Вашингтон ще спечелят тези, които винаги са смятали разговорите със северна Корея за грешка. Така че пекинското споразумение е един вид тест за Ким Чен Ир. Дали севернокорейският лидер е наистина толкова рационален, колкото би желал да се представи? И дали разполага с достатъчно власти, за да може да се наложи в случай на нужда и срещу военните? Тезата на Абендцайтунг е – най-после, биха въздъхнали с облекчение някои. САЩ мога да са доволни от отбелязаните външнополитически успехи. След провала в Ирак и засечката в Близкия изток от северна Корея идват добри новини. Но човек не би могъл да не се запита каква е точно тяхната стойност. Че непредсказуемият властелин в Пхенян изведнъж се е вразумил и ще се откаже от всичките си атомни планове, звучи твърде хубаво, за да е вярно. Защото в миналото прекалено често Ким Чен Ир е провеждал политиката си под мотото: какво ме интересуват думите ми отпреди десет минути. Той вече е оставил множество споразумения да се пукнат като сапунени мехури.

Толкова по въпроса за споразумението за прекратяване на севернокорейската ядрена програма, сега към една важна за Германия вътрешнополитическа тема – растежът на икономиката, който по данни на Федералната статистическа служба миналата година е бил 2,7 процента, т.е. над прогнозите. Както пише по повод развитието на конюнктурата Франкфуртер Рундшау – естествено има рискове: американската конюнктура, доларът, цените на петрола, световната икономика, лихвите. Но има и шансове – и те отново са американската конюнктура, доларът, цените на петрола, лихвите. Факт е, че при цялата несигурност за бъдещето германската икономика се развива в момента толкова добре, колкото не се е случвало отдавна. И тя би могла да претърпи атаки, но е достатъчно силна, за да може накрая отново да се изправи на крака. Кьолнският Експрес констатира – летаргията е преодоляна, икономическият мотор отново е настроен както трябва – и въпреки увеличеният от началото на годината ДДС в касите се стичат банкноти, хората пазаруват, вместо да изпадат в консуматорски шок. Всички песимисти са излъгани. И ако сега и безработицата спадне под 4 млн, фирмите отново започнат да назначават, да се грижат за по-нататъшната квалификация на служителите си и имат смелостта на инвестират, почти шестгодишният застоен период ще е свършен. Това са засега само прекрасни перспективи – но ние не бива да допуснем те да бъдат опропастени от черногледците. Тъй като и това е част от подема: хората отново да са оптимистично настроени, да погребат голямото мърморене. Девизът за 2007-ма година би трябвало да бъде: чашата не е наполовина празна, а наполовина пълна. Тогава нещата биха могли да се развият и още по-добре.