Акценти в германската преса на 29 септември

Едмунд Щойбер се разделя днес с голямата политика – резюмира Офенбургер Тагблат, допълвайки, че това е твърде жалко. В лицето на баварския министър-председател се пенсионира един от последните хора с характер в германската политика. Естествено – Щойбер не е безгрешен, но стил като неговия днес вече почти не се среща. Сцената се владее от мекушави кариеристи, а политиката вече не е страст в името на гражданите и на страната, а по-скоро сделка за властта. Без съмнение – с Едмунд Щойбер си отива една от водещите фигури в активния германски политически живот – отбелязва Фолксщиме. За 14 години регентство в мюнхенското канцлерство той се превърна в истински трибун, макар и на все по-голяма дистанция от баварския народ, което и доведе до неговото падане. Действията на Щойбер бяха посветени предимно на процъфтяването на Бавария. Той не можа да стане канцлер, а министър – не пожела. Сега ще продължи да влага в политиката консервативния си опит като борец с бюрокрацията в Брюксел. А какво ще остане от наследството му, зависи в най-голяма степен от наследниците му на поста, които тепърва ще трябва да си създават собствен профил. Никой министър-председател не е направил за Бавария толкова много, колкото Щойбер – изтъква Килер Нахрихтен. Но точно на обратния полюс е неговата значимост в национален мащаб. Тя нарастваше до кандидатирането му за канцлер през 2002-ра година, откъдето нататък нещата тръгнаха надолу, при това с трагични последствия. От един от водещите политици на страната в крайна сметка остана само впечатлението за един колеблив и нерешителен човек, който пропусна и точният момент да напусне славно. Което го поставя наред с канцлерите Аденауер и Кол – и те се смятаха за незаменими. Кьолнският Експрес припомня, че начинът на изказ на Щойбер и речевите му куриози често са предизвиквали смях и дори злорадство. Но да се сведе Щойбер само до един забавен проблемен тип в германската политика би било нередно и нечестно едновременно. Сред министър-председателите той бе най-опърничавият: склонен да провокира, но и човек, който много добре си знае работата, подтикван от амбицията си да изведе Бавария и себе си в шампионската лига. Първото му се отдаде гениално, но като кандидат-канцлер той напразно се стремеше към звездите, и в крайна сметка направи грешките, които му костваха поста. Бягството от кабинета на Меркел бе началото на края. Крал Едмунд вече нямаше шанс да спре дворцовата революция. Но му прави чест, че се примири с неизбежното – дисциплинирана и с чувство за отговорност до края на неговата ера. И Мюнхнер Меркур разглежда ситуацията в Християнсоциалния съюз, като подчертава, че 1000-та делегати на партийния конгрес трябва да изберат нов партиен шеф, като по този начин разрешат едновременно два проблема: на първо място изборният резултат трябва да е достатъчно категоричен, за да даде на новия лидер нужното самочувствие, което би му позволило и занапред да застава като партньор срещу Ангела Меркел. На второ място, обаче, трябва да се запази достоинството на отпадналите кандидати, за да могат те да продължат да работят в ръководството на партията. Становището на Берлинер Моргенпост е, че и при справедливото отчитане на всички заслуги на баварския министър-председател, прощалното шоу на Щойбер не може да не се сравни с един изключително скъп монархически спектакъл. И всички участват. Два милиарда евро за железницата /Трансрапид/ като прощален подарък – това е прекалено дори и за човек като Щойбер. Пенсионерът Шрьодер поне оставя частната икономика да му плаща пътуванията и представянията. Едно трябва да се признае: последните месеци на Щойбер определено бяха много забавни, което ще се промени драматично при неговите наследници Хубер или Бекщайн. И на двамата им липсва какъвто и да било блясък.