Акцентите в германската преса на 17 ноември

След решението на Бундестага заплатите на неговите членове на бъдат повишени на два етапа с общо 9,4 процента „Берлинер Моргенпост” пише следното: Заплатите на народните представители трябваше да бъдат повишени отдавна. От една голяма коалиция би могло да се очаква и, че ще предприеме и в областта на осигуряването на възрастните хора нещо, което да съответства на името й. Подобно на някои от провинциалните парламенти. В Северен Рейн-Вестфалия, например, от 2005-та година насам всички депутати получават една и съща сума от 9 500 евро, от която отделят сами за пенсиите си. Т.е. – функционира. С изграждането на новия правителствен квартал в Берлин Германия отново разполага с истинско представителство след стеснителните години в Бон. Нищо прекалено, но все пак със съзнание за собствените сили, от пруските реформи до преодоляването на миналото. Заплатите на депутатите би трябвало да отразяват тази гордост. По същия повод Пфорцхаймер Цайтунг отбелязва, че не става дума за социална завист. Ядрото на злото е другаде. Опасявайки се от обществено недоволство, от 1949-та година насам парламентаристите са създали един непроходим гъсталак от регламенти, осигуряващи им съмнителни облаги. И докато гражданите стенат под растящия товар на данъците, депутатите си получават по 3720 евро свободни от данъци месечно. И макар средният гражданин въпреки високите вноски се опасява за бъдещата си пенсия, членовете на Бундестага получават дори и само след година работа в Парламента възможността за по-високи пенсии, без да са внесли и един цент. Тази система трябва спешно да бъде реформирана – призовава Пфорцхаймер Цайтунг. Бадише Цайтунг изтъква друго: че вместо да прокарат цялата акция по увеличаването на заплатите като един вид секретна операция, депутатите е трябвало да дебатират пред цялата общественост за заплащането и пенсионното си осигуряване. При тези обстоятелства депутатите биха имали всички основания да посочат със съответното самочувствие, че в крайна сметка огромното мнозинство от тях работят прилежно и са компетентни в своите области. Който работи по 60 до 70 часа в Парламента и в своя избирателен район, може с право да разчита на планираното заплащане от 7339 евро месечно – сума, която се равнява на заплатата на кмет от населено място с между 50 и 100 хиляди жители. Това, че размерът на заплатите в никакъв случай не е скандално висок, все пак не обяснява защото две партии-членки на управляващата коалиция отклониха необходимите дебати по възнагражденията на членовете на Бундестага. Ето и становището на Килер Нахрихтен. Според това издание истинският скандал е разточителното пенсионно осигуряване. Действително – то ще се намалява с по половин процент за всяка година в Парламента. Но пък за сметка на това депутатите вече ще имат претенции за специална пенсия още след първата година в Бундестага, а не след осмата, както беше досега. Това е грешен сигнал. Да бъдеш народен представители не е пожизнена служба, а ограничена във времето заетост. И съответно трябва да се правят и вноските за пенсия. На гражданите няма как да бъде обяснено, че във времената на реални съкращения на пенсиите депутатите всъщност са одобрили увеличаване на своите пари като пенсионери. И така те заслужават упрека, че работят най-вече в името на собствените си интереси. И Накрая – мнението на бонския Генерал Анцайгер:

Депутатите от голямата коалиция определено имат дял за предизвиканото у гражданите възмущение от увеличението на заплатите. В рамките на безпримерно скоростна процедура те успяха да прокарат съответното подобрение на възнагражденията си само за 14 дни. Но пък принципно в увеличението няма нищо нередно. Става дума за това – депутатският пост да бъде направен привлекателен и за един ръководител на издателство или университетски професор, за да може в Бундестага да дойдат колкото може повече висококвалифицирани хора. Подобни импулси биха били добре дошли за Бундестага.