Адорно - 100

Теодор Визенгрунд Адорно се ражда на 11 септември 1903 във Франкфурт. Като син на еврейски търговец и корсиканска оперна певица, той израства в една пропита от музика и култура среда. Първоначално той иска да стане композитор, учи музика и прави първи опити при Албан Берг във Виена, като успоредно с това следва социология и философия. От 1930 работи като частен доцент в новосъздадения и впоследствие прочут Институт за социални изследвания във Франкфурт, където негови колеги са Макс Хоркхаймер, Херберт Маркузе, Тео Льовенщерн. С идването на власт на нацистите през 1933, Адорно като "марксистки евреин", бива незабавно уволнен, след което през Англия емигрира в САЩ. Тези преживявания налагат отпечатък върху идеите му, както напомня ученикът на Адорно, Детлев Клаузен, автор на излязлата наскоро биография под заглавие "Последният гений":

"От една страна Адорно е социал-теоретик, от друга - артист. Тази комбинация е уникалното у Адорно. Той проучва както големите въпроси на човечеството, така и проблемите на ежедневието. Изходната точка на централното му произведение "Минима моралия" е именно ежедневието. Това са по същество размисли върху теми, по които се е говорило по партита и срещи в Холивуд. Но именно фактът, че всичко става тема на философска рефлексия, примесена със силно субективни мнения, придава уникалния характер на работата му."

Другото голямо произведение на Адорно, написано съвместно с Хоркхаймер през първата половина на 40-те години в Америка, е "Диалектика на просвещението". Тук той скъсва с представата, че човечеството крачи, морално и духовно, постоянно напред. Напротив, Адорно смята, че човекът е жертва на обществото и на безпътството на модерния живот.

След завръщането си от изгнание в Америка, Адорно става духовният баща на така наречената критическа теория на франкфуртската школа, от която излизат много други големи имена. Най-големият от тях е Юрген Хабермас, който в началото на 80-те години подлага на фундаментална критика едно от основополагащите философски убеждения на Адорно; а именно, че покоряването на природата и господството на човека върху човека са в такова диалектическо единство, че формите на насилие се обръщат срещу собствения живот на човека. Но на фона на актуалните развития на генните технологии, идеите развити от Адорно отново изглеждат навременни.

Ожесточената критика на Адорно срещу любимите му врагове, "капиталистическата културна индустрия" и рекламата, днес е понятна в целия свят. Ето какво казва Детлев Клаузен:

"Това, с което Адорно се сблъсква за пръв път в Америка и което прогнозира, че ще стане и в Европа, е че няма духовен продукт, който може да се разпространи извън каналите на индустриално организираната комуникационна система. А това уврежда самия продукт - една много актуална мисъл. Цялото това смесване на развлечение, култура и политика - та вижте дори целият медиен джангър около годишнината на Адорно, това невиждано смесване на лично и обществено! Това е хаосът, който предизвиква неудържимия интелектуален гняв на Адорно."