Агенцията по заетостта в България набира кандидати за работа в Германия

От 2005 година насам централната служба за трудово посредничество в Бон набира кандидати от Източна Европа, който да се грижи за възрастни хора и инвалиди в домашни условия. Договори има с Полша, Унгария, Чехия, Словакия и България. Около 120 българи са участвали досега в програмата на Централната служба за трудово посредничество в Бон. Една от тях е Маргарита Милчева, медицинска сестра от София, която вече от три месеца работи в Кьолн:

“Съвсем случайно разбрах от моя приятелка, която ми подаде офертата, че се набират за работа в Германия. Кандидатствах в България. Явих се на интервю. След около месец и половина получих предложение за работа в Кьолн. Работодателите си не познавах до този момент.”

Маргарита Милчева живее в дома на инвалида и се грижи за домакинството му. За работа в Германия може да кандидатства всеки, но има едно важно изискване, разказва Маргарита Милчева:

“Трябва да знаят добре немски, защото комуникацията все пак е изцяло на немски език.”

Комисия на Бонската служба одобрява молбата за работа и издава работна виза за Германия. Всичко това трае от пет до седем седмици. Източноевропейците, които идват на работа в Германия, получават същата заплата като германските им колеги. Те са осигурени по германските стандарти. Сабине Зайдлер от централната служба за трудово посредничество в Бон:

“Българите засега все още са малко, като се има пред вид, че през последните две и половина години сме подписали договори с над 5000 души от Източна Европа.”

Целта на програмата е да се легализират патронажните услуги, които се извършват от източноевропейци. В Германия има около 640 000 възрастни хора в старчески приюти. Броят им в бъдеще ще се увеличава. Повече са тези, за които в домашни условия се грижат членове на семейството или нелегално наети източноевропейци. Смята се, че броят на хората от Източна Европа, които работят в този сектор в Германия нелегално, е около 60 до 100 хиляди. Търсенето се увеличава бързо. Това е така, защото същите услуги предлагани от германски фирми, достигат често до 10 000 евро на месец. А това е сума, която дори едно средно статистическо германско семейство не може да си позволи.

Ето защо много частни фирми се опитват да запълнят пазарната ниша. В началото на месеца бременската фирма “МакПфлеге” оповести, че също ще предлага денонощни патронажни услуги, но на изключително изгодни цени. Тя ще посредничи при назначаването на персонал от Източна Европа. Между 1500 и 1700 евро ще получават източноевропейските фирми-партньори на “МакПфлеге” по набиране на персонала. Колко от тази сума ще получава самият персонал, не става ясно от информацията, публикувана на интернет страницата на “МакПфлеге”. Германският синдикат Верди критикува остро предложението на бременската фирма. Представители на синдиката изчислиха, че дори ако трудещият се получава цялата сума, при денонощен труд, заплащането на час е едва 2 евро. Експертката Габриеле Фелд-Фриц от Верди:

“Виждаме как биват експлоатирани източноевропейските ни колеги, които са притиснати от условията на живот в родните им страни. Въпреки, че съществува европейски закон за работното време, според който не е позволено да се работи повече от 48 часа седмично, колегите ни от Източна Европа са денонощно на разположение на хората, нуждаещи се от грижи, и на семействата им.”

Според Габриеле Фелд-Фриц е трудно да се контролира работното време, когато хората са заети в домашни условия. Освен това при нарушения на трудовия договор, източноевропейците не знаят на кого да се оплачат. Често има и езикови бариери.

Тези опасения на експертите привлякоха интереса на медиите. Започнаха разгорещени дебати относно предложението на “МакПфлеге”. От една страна се отчете нуждата от допълнителна работна ръка в сектора на патронажните услуги, която да може да бъде ангажирана на достъпни цени. От друга страна се осъди начинът на предлагане на услугите. Той може да доведе до дъмпинг на заплатите на германските фирми. Габриеле Фелд-Фриц:

“Натоварихме специалния отдел на митническите служби в Германия със задачата да проверява правомерността на сключваните договори.”

Медийният интерес и намерението на Федералното министерство по труда да наложи по-строг контрол, накараха бременската фирма “МакПфлеге” десет дни след основаването си да прекрати дейността си. Има ли от какво да се притесняват останалите фирми, предлагащи подобни услуги?

По принцип посредническите услуги за набиране на персонал от Източна Европа, който да се грижи за възрастни хора в домашни условия, се намира на границата на легалността. Има няколко възможности. Едната е в Германия да се подпише посреднически договор с фирма, чието седалище е в една от източноевропейските страни-членки на ЕС. Тези фирми изпращат персонал, който е застрахован и социално осигурен в родните им страни. Другата възможност е хората, които искат да работят в Германия, да се регистрират в собствената си страна като еднолични търговци или да регистрират еднолична фирма.

И в двата случая заетостта им в Германия трябва да е “временна” и “непостоянна”. Дори Федералното министерство по труда обаче не може да определи как точно да се тълкуват понятията “временна” и “непостоянна”. С други думи: След Източното разширяване на ЕС се откриха легални възможности за подобни посреднически услуги, ако законът се спазва много строго, тези възможности на практика не могат да се прилагат.