Автобиографията на Ерик Клаптън

Бог написа автобиографията си. Бог е на 62 години, женен отново, с три малки деца, отдавна вече чист и сух откъм дрога и алкохол, но с известни угризения и изненадващо откровен. Той е едва двайсетгодишен, когато му се открива кой е: надписът на една лондонска стена “Клаптън е бог” го смущава в първия момент, но след това, както признава, тази анонимна изповед се отразява добре на самочувствието му. Днес Ерик Клаптън не се нуждае повече от миро; току-що публикуваната му автобиография ни показва един мъж, у когото баластът е прекалено много за човек, камо ли за бог, но който все пак е имал късмет: “В един момент ми стана ясно колко съм щастлив, че след всички тези години на пиене и дрогиране, аз все още имам музиката.”

ДРАМА, ДРОГА, ЖЕНИ

На 7 години той узнава, че мъжът и жената, които го гледат, не са неговите майка и баща, а бабата и дядо му. Майка му, забременяла съвсем млада от някакъв канадски пилот, оставя малкия Ерик на родителите си; той разказва каква болка и смут е предизвикала срещата му с нея години по-късно, когато той се радва вече на божествения си ореол. Тази семейна драма оставя следи във формирането му, които Клаптън проследява в своето отношение към жените през целия си живот, включително и към голямата си любов, Пати Бойд, която той отнема от приятеля си Джордж Харисън: “Желаех Пати, защото принадлежеше на един всесилен мъж, който имаше всичко, за което ламтях – страхотни коли, невероятна кариера и красива жена.”

ОТКРОВЕНИ ПРИЗНАНИЯ

След години на терзания заради несподелената от Пати любов, терзания, от които се ражда хитът Layla, през 1977 двамата най-сетне се оженват, но изглежда, че за Клаптън трепетът изчезва със спечелването на трофея. Той блудства безразборно с групитата, които се тълпят по турнетата му, а когато се върне у дома си, заедно с Пати (с която по-късно се развеждат) се отдават на дрога и алкохол. “Вратите бяха залостени, пощата стоеше неотворена, карахме я на диета от шоколад и евтина храна и много скоро аз напълнях, пъпчасах и просто не ставах за нищо. Хероинът изцяло уби либидото ми, така че не правехме абсолютно никакъв секс, и получих хронически запек.” Ерик Клаптън, провиснал и запечен! Картината е определено неапетитна, но тази откровеност е характерна за цялата книга на виртуозния китарист, който винаги е бил най-освободеният от стойки и показност рок-звезда, и който предпочита да съжалява и да се извинява за свинщините, които е вършил – със себе си и с други, - вместо да ги приписва на “небесния” си ранг. Клаптън спечелва читателя, а той от своя страна се радва с него на победата му над алкохола и наркотиците и му съчувства за трагичната загуба на малкия му син в началото на 90-те години, увековечена в Tears in Heaven.

КИТАРИСТ, ПЕВЕЦ, КОМПОЗИТОР

Автобиографията на Клаптън не създава впечатлението за човек, на когото му пука повече за музиката, отколкото за хората, но същевременно не оставя съмнение, че музиката винаги е била центърът на живота му. Всички основни етапи на феноменалната му кариера са описани подробно, но освен някоя и друга дребна подробност или случка не научаваме нищо, което да не сме знаели досега: от началото в Ярдбърдс и израстването му с Джон Мейл, през титаничното трио Крийм и застоя в няколко други формации до кариерата на суперзвездата Ерик Клаптън, сочеща към безкрая.

На какво се дължи този така дълговечен успех? Когато в средата на 70-те години Мик Тейлър изненадващо напусна Ролинг Стоунс, Кийт Ричардс най-невъзмутимо сложи пръст в раната: «Мик е превъзходен китарист – каза той, - но за съжаление нищо повече.» За Ерик Клаптън никой не би могъл да каже подобно нещо.

Eric Clapton. Clapton: The Autobiography